Годината обикновено завършва и новата започва с правене на планове и обещания. Новата година е просто ново начало, за старите навици при повечето хора.

Кризата продължава да ни е виновна за всичко, но тя не е в икономиката, тя е в главите на хората. В последния брой на Мениджър социологът Андрей Райчев ме цитира (нищо, че не ме е чувал и чел никога ) Българинът никога не е живял толкова добре и не се е чувствал толкова зле. Това не е икономически проблем – това си е криза на мисленето. Дори няма нужда да поглеждаме, че хаитяни, които погребаха половината си близки, а сега измират от всякакви болести, живеят без ток, вода, храна… и се чувстват по-добре от нас.

Защо все още сме толкова зле и не можем да се оправим? Защото всеки се спасява поединично “Ние не живеем в света, на земята, в Европа, в България, в града или селото си, а в кожата си и заради кожата си.” казва Иван Кулеков. Докато живеем така и всеки гледа на къде да се спасява – никога няма “да се оправим”. Кризата ще продължава, подобно на безкрайната кал и тъмнина в разказа за Андрешко на Елин Пелин. И все ще си търсим някой “да ни оправи”. Бойко това, Бойко онова, Бойко да ни осигури работа, как да гледам това дете, Бойко да помогне… Днес е Бойко утре ще е някой друг, днес е добър докато му “верваме” утре ще ни е излъгал и ще е най-лошия. Докато човек не се хване да направи всичко, което зависи от него, да работи по 10 часа на ден, да се образова по всеки възможен начин, за да има повече възможности… нещата няма да мръднат особено много от днешното си положение.

Връщайки се назад в историята при възстановяването на българската държава след османското владичество ставаме свидетели на нещо интересно. Българите изпращат децата си на запад, те там се образоват, но не остават “на хубаво”, ами се връщат. Основават училища, университети, фирми, заводи… и да беше само това. Никола Алексиев е един от основателите на психологията в България. Учи в Париж, Санкт Петербург и накрая става ученик на Вундт в Лайпциг. Завършва докторантура, основава първата психологична лаборатория в Софийския университет, през 1910 година вече е доцент, а на 3 ноември 1912 г. загива на фронта при боевете край Чаталджа. Изненада нали? Днес българите, които учат в чужбина не искат да се връщат в България, а да не говорим на върха на кариерата си да отиде и да си рискува живота за родината. Докато не изпълним поне първата част от това – да сме готови да се върнем и да работим в и за родината си – ще продължим да потъваме в тази лепкава кал и тогава просто последния да затвори вратата.

Явор Колев през изминалата седмица проведе най-коментираната в интернет полицейска акция – срещу четящите. С това си действие направиха http://chitanka.info/ един от най-популярните сайтове в българското уеб пространство.

Какво следва? Сайтът ще се възстанови достатъчно бързо подобно на акциите срещу http://zamunda.net/ и http://www.arenabg.com/ . Днес двата сайта се хостват в Холандия, а домейните им са регистрирани през “прокси” фирми в САЩ и Канада и на Явор Колев ще му отнеме години и доста разрешения, за да стигне до … нещо, което вече няма да е там. Същото ще се случи и с Читанката.

Правилна ли е акцията? Да правилна е. Акции срещу нарушителите на интелектуалната собственост лично според мен са оправдани. Тук обаче идва и едно изключение – стига интелектуалната собственост, да си има собственик. До колкото успях да прегледам съдържанието – повечето книги или нямат собственик или нямат тираж. Което означава, че дори и да поискаш да се сдобиеш с въпросното произведение не можеш да го направиш по печеливш за собственика му начин. Дали ще бъде изпиратствано на електронен носител или на хартиен – евентуалния собственик това няма значение.

Преди няколко дни ми се случи да попадна /надявам се да не греша беше късно вечерта / на сайт, който продаваше нови книги на български език в електронен вариант срещу 30-50% от коричната им цена. Ако този сайт извършва пиратство с комерсиална цел – доста по удачно е да бъде под ударите на закона вместо някой, на който само част от съдържанието е без уредени авторски права, а и няма цел печалба.

В крайна сметка МВР направи една услуга на четящите. Създаде малко работа на поддръжката на сайта, но и невероятно добра рекламна кампания със своята акция! Пожелавам успех на http://chitanka.info/ вече имат много по-голяма реклама, фенове и SEO

Днес е момент, в който разни хора развяват българския трибагреник и се хвалят с това, че са българи, с историята си и с какво ли още не и претендират, че обичат родината си от цялото си сърце… Бла, бля, бля… Позната история… Не е интересна за коментиране.

Свободата, която българите са извоювали на днешния ден според едно съобщение трае 162 години. Не ми се вярва да е така. Ако някой се разходи из Прага, из Будапеща ще види следите от липсата на свобода. Ние странно защо не ги виждаме, защото липсата на свобода не е оставила такива следи през комунизма, каквито е оставила по време на османското владичество. Имаме си априлско въстание и от тогава – само преврати.

До колко може да се счита за свобода едно управление наложено със сила и поддържано със сила? До колко може да се счита за свобода едно управление изпълняващо външни нареждания? Според някои критерии за свобода – в българия през комунизма тя е била по-ограничена и от времето на османското владичество.

- свобода на вероизповеданието – по времето на османското владичество (терминът от времето на комунизма е турско робство) българите са имали право на своя религия. Църквите е трябвало да бъдат с определена височина, хората които са изповядвали християнската религия са били ограничавани в заемането на административни постове. По времето на комунизма в “християнска Русия” църквите са били събаряни. В България са били затваряни, обявявани за безстопанствени и превръщани на музие, концертни зали и т.н. Свещениците са били привиквани в полицията и изчезвали безследно. Хората посещаващи църковните богослужения са били записвани, докладвани на началниците им и са им били налагани наказания или различни ограничения. Развитието подобно на приемането на исляма е минавало през отричане на християнството и членство в партията.

- право на собственост – когато руските войски идват за да освободят братския славянски народ много от “бившите” крепосни селяни взимащи участие във войната са се чудели – от какво ни освобождават при условие, че българите имали собственост – къщи, ниви, животни… Неща, които изчезват по времето на комунизма. Както казва едно румънско дете на въпроса какво е завещание – завещанието е при капитализма, когато умреш и оставяш собствеността си на наследниците си, при комунизма няма такова нещо, понеже ние нямаме нищо.

Ето и една наскоро публикувана статия разглеждаща “освобождаването” на българите от фашизма. Нещо което все още не се учи в българските училища – вероятно заради гузната съвест на някои партии – една от най-черните части на българската история, защото това не е просто наказание, а политическа саморазправа с огромна прослойка от българското общество.

През 1944 г. Отечествен фронт (ОФ) е лява обществено-политическа организация, която Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) е харесал да управлява българската държава.

Политическото насилие в България е узаконено на 30.09.1944 г., когато правителството приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на страната във Втората световна война. На 20.12.1944 г. започва съдебният процес срещу регенти, министри, депутати, висши административни, съдебни и военни служители и много други. Привлеченият брой подсъдими е 11 122 души. Произнесени са общо 9155 присъди, 2618 от които смъртни, 1126 – доживотен затвор, на затвор от една до петнайсет години са осъдени 4305 души.

Племенницата на друг от разстреляните във февруарската нощ – ген. Никола Михов, разказва: “Народният съд беше един ужас. Сто и един човека бяха осъдени на смърт. Това бяха трима регенти, царски съветници, всички народни представители от последното Народно събрание… Така си отидоха тези хора ценни за България, елитът на тяхното поколение си отиде. Защото тяхното поколение вече не получи право на работа, не получи право на следване. Или ако случайно завършваше, след това вече не му даваха работа или му даваха работа не по специалността. Така че цели три поколения бяха изтрити от историята на България – от икономиката, историята, медицината и всички области.”

Случващото се през последните дни в България изключително силно ми напомни за един филм – Thank you for smoking! Всеки ден по телевизията виждам представители на адвокатите на смъртта – във филма са представени като трима адвокати лобисти на оръжията, алкохола и цигарите. Тяхна основна задача е да докажат, че оръжията не убиват, а алкохолът и цигарите не вредят на човешкото здраве и не водят до смърт. За целта се наемат огромни лаборатории, които правят изследвания и доказват всевъзможни неща, за които да могат да се хванат адвокатите на смъртта. При българските депутати лобисти обаче има малка разлика – те не работят за компаниите, те са им собственици и се появяват по телевизията обяснявайки, как това няма да навреди на техните компании, а на някой друг бранш… Лицемерие!

Благодаря за Пушенето (2005)

Жанр: Комедия
Година: 2005
Държава: САЩ
Времетраене: 92 минути
Режисьор: Джесън Рейтмън
Участват: Арон Екхарт, Мария Бело, Камерън Брайт, Сам Елиът, Кейти Холмс, Уилям Мейси, Дж. К. Симънс, Робърт Дювал

IMDB

Резюме:

Тютюневият лобист Ник Нейлър (Арон Екхарт) е човекът, натоварен със защитата на обществения имидж на много хулената цигарена индустрия. Надарен с бърз, остър език и неудържимо его, майсторът на извъртането трудно може да бъде надприказван.
Изправен срещу кръвожадни здравни фанатици и сенатор опортюнист (Уилям Мейси), Нейлър предприема агресивна кампания, докато с новопридобитата си слава не привлича вниманието на голяма клечка в тютюневата индустрия (Робърт Дювал) и на коварна млада репортерка от Вашингтон (Кейти Холмс), готова на всичко, за да си направи материала!
Внезапно притиснат и от собствения си малък син, Ник се сблъсква с най-важния въпрос в кариерата си: не е ли лъжата най-силният наркотик?

Филмът може да бъде изтеглен от zamunda.net и от arenabg.com

Видях, че страницата на Subway България във Facebook е събрала доста фенове. Реших да погледна за какво става дума и попаднах текст, който бях слушал от собствениците – колко здравословна е храната от Subway. Понеже коментарите ми бяха изтрити, а не обичам цензурата – ще ги напиша тук и вероятно много повече хора ще ги видят. Пиша от гледната точка на човек, поживял доста в САЩ – не много, но достатъчно и работил в няколко вериги за бързо хранене там.

Първо нека да кажа няколко добри думи за Subway – защо бих се хранил там. Храната която предлагат е fast food, няма защо да се заблуждаваме, че е здравословно. Въпреки това Subway e една от най-добрите fast food храни. По-добра е от McDonalds и KFC например заради по-малкото количество пържено и бургерите! Като категория попада в типа  “…. bread” заведения. Т.е. сервират се сандвичи направени от хлебчета наподобяващи франзела, които се разрязват по средата и се пълнят с марули, зеле, домати, маслини и месо, риба и т.н. Ако се спазват всички хигиенни изисквания, които са заложени по стандартите – това би било много добро за заведенията. Това обаче е доста скъпо и не винаги се спазва.

Защо не бих ял в Subway – научих се да избягвам бързата храна. Видях и прочетох толкова неща, според които джобовете, които ядях като дете и в гимназията и мръсните дюнери са прекрасна храна. Случваше ми се да виждам често как пристигат продуктите от пазара до сандвича ми. Знаех, че са купени същия ден и от къде точно. Продуктите за американската бърза закуска също знам от къде идват и това е най-страшното.

Публикувам няколко снимки, с които Subway България се гордеят, че ряботят с оригинални продукти – и коментарите ми към тези снимки, които бяха изтрити.

Subway chicken breast – пилешки гърди. Тук възникват 3 основни притеснения: относно пилешкото, относно гърдите и относно срока на годност.

За да се постигне възможно най-ниската цена на пилешките продукти в САЩ пилетата се гледат в малки клетки или огромни претъпкани халета. (повече инфо във филмите по-долу) Храната на тези пилета е протеини, антибиотици, хормони и т.н. Хормоните се използват за стимулиране на растежа и сравнително рядко се използват за птици. Антибиотиците са за превантивно предпазване от заболявания, но с яденето на храната се натрупват в човешкия организъм и се създава резистентност. Част от протеиновата диета е храненето с животински субпродукти. Обикновено това е изсушена кръв. Това е и много успешен метод за пренасяне на луда крава от телетата към птици и други животни. Не твърдя, че това месо е произведено по този начин, но се съмнявам имайки предвид произхода му.  80% от американската соя е генно модифицирана – тогава каква е вероятността соята, която се внася в България да е генно модифицирана? По същия начин стои и въпроса с месото, особено при положение, че “органик” пилешка пържола се продава за 2,50$.

Срокът на годност на пилешкото месо е повече от 1 година – вероятно 18 месеца. Това е нестандартно дълъг срок на годност както се вижда от тази статия. Срокът на годност на замразеното пилешко месо у нас според написаното тук е 9 месеца. Не смятам, че проблемът е, че ще изядете месо на повече от 1 година – по-скоро как това месо има такъв дълъг срок на годност – как и с какво е обработвано?

На следващата снимка може да се види кашон със ЗАМРАЗЕНИ БИСКВИТИ. Това са бисквитки с парченца шоколад – дълбоко замразени!

Краставички – предполагам, че това са кисели краставички. Надявам се “свежите” продукти да са местни.

Странно е когато храната, която поглъщаме е изминала по-голям път, отколкото ние изминаваме за половин или една година, без дори да коментирам екологичните съображения за въглеродния отпечатък и т.н.

Не желая да отказвам някого от тази храна. Не съм успял да откажа никого да се храни в McDonalds или в KFC или в коя да е друга американска закусвалня, които са много по-зле от Subway. Просто имайте предвит дези неща, когато си мислите, че ядете “здравословна” храна.

Филми, които препоръчвам да се гледат във връзка с американската храна, бързата закуска и “здравословното”

Food inc. Храна ООД – Това е документален филм за произхода на храната и изменението и през годините. Номиниран е за оскар тази година. Можете да го дръпнете от zamunda.net

Super size Me – филм за ефектът от McDonalds диета. Филмът е насочен срещу веригите за бързо хранене като най-големия техен представител McDonalds. Представя резултатите от диета на бургери в рамките на 1 месец. Резултатите надминават всички очаквания – тук

Fast food nation – разглежда не само производството, но и цялата верига от фабриките до крайния клиент и обществената отговорност, която имат (нямат) предприятията. тук Не съм имал все още възможността да прочета книгата, но доколкото знам е доста по-добра от филма. Вече я има преведена на български език тук

Не е препоръчително филмите да се гледат на веднъж

Честит рожден ден, Бого Шопов!

Малко на патерица, но вчера се чудех просто дали да го поздравя или да грабвам патерицата и да търся едни депутати, на които им звънях по телефона… Беше ми странно дали да честитя или да се извинявам, че не съм направил достатъчно… Дали да му пиша по скайпа или във Фейсбук… Явно за блогър – най-добре е през блог да се честити.

Отново

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА БОГОМИЛ ШОПОВ – НАЙ-ГОЛЕМИЯ БОРЕЦ ЗА НАШИТЕ ПРАВА В ИНТЕРНЕТ И СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И НЕ САМО!!!

Желая ти много здраве, щастие и непоколебима воля да продължаваш с начинанията, които си започнал! УСПЕХ!!!

Накрая ще спечелим!

Ето и тортата за рождения ден

Кой ти е любимия водещ? – Николай Бареков или защо вече няма Re:TV

Един водещ през последните повече от десет години изгря и залезе. Днес обаче отново иска да изгрее и то още по-високо. Вече не иска да е само водещ – иска да се занимава с политика. Надявам се с тези клипове да си припомним как се става водещ и да си зададем въпроса за моралните качества на политиците. Дали от Николай Бареков освен от водещ става политик или трябва да се върне към дудука.

Ето с какви въпроси се става водещ:

Николай Бареков: Обичаш ли да играеш кючек? Можеш ли да свириш на дудук? Кой ти е любимия водещ?

Явно за да влезеш в политиката трябва да обичаш да играеш кючек и както се вижда от Бареков – дори и да не можеш да свириш на дудук – да се научиш.

Имаме ли нужда от повече политици, които ще си припяват “Само да те гепна Радке, п*тката щи цепна, само да те гепна, клитора щи цепна…”? Това само избирателите могат да го решат.

Бях един от първите, които приветстваха появата на Re:TV. Отказах се да бъда един от поредните пишещи за края на телевизията. Близо половин година след началото и вече виждах как нещата не вървят на добре за телевизията и за сравнително обективните медии в България. Само в рамките на няколко седмици станахме свидетели на приключването на един проект какъвто беше Re:TV – за съжаление неуспешен и ставаме свидетели на ентусиазма за създаването на нов проект от Николай Бареков – за какъвто се подозира уеб сайта bnews.bg Все още се чудя как Бареков успя да се задържи толкова време в сутрешния блок на една от най-гледаните телевизии при условие, че толкова по-добри журналисти не успяха. Явно има и доза истина в коментарите на Сигнално жълто – с лизане на задници.

“На вашето внимание – Николай Бареков – най-новия учител по дудук!”

Бареков: Душата – много си хубава тази вечер, беееее. Душа ти знаеш какво е това тука. Те ще ви покажат дали могат да свирят т.е. да правят свирене! Ще се работи до издаване на звук. Ще се работи до свършване на работата. (Добре де изкарай го тоя дудук) Тука имаме забележка към участниците – ако може само да не се гълта.

Николай Бареков: Давай сега – вади смело! Ти си първата. Знаеш ли от коя страна се лапа това нещо? Знаеш ли от къде да го налапаш?

Мис чакарака: Абе виждам от къде трябва да го налапам, ама гледам, че много мъх има.

Николай Бареков: Ами той е мокър! Огледай го така. Свири бе! Преди да издаде звук това нещо, би ли го погалила?

На запад въпроси като морал, имидж и т.н. имат доста голямо значение за кариерата на някого. Преди дни Тайгър Уудс се оттегли от голфа за неопределен период от време поради съмнения за личния му живот. В случая с водещия по душа Ники Бареков думи като морал нямат особена стойност на практика. Той смята, че заслужава да се изкачва все по-нагоре и по-нагоре. Както си личи – по познатия вече начин.

След проведено проучване на изследователския център “Пю” до нас достигна информацията, че българският народ вече е готов за революция. Любовта към братска Русия е пропила нашето общество! Време е!

План за действие:

Дата 11-ти декември! (след 9-ти септеври и 10-ти ноември, тази революция трябва да започне на 11-ти)

Младата социалистическа младеж отпразнувала 8 декември, все още под влиянието на приповдигнатия дух и алкохола ще нарами оръжие да се бори срещу прогнилия капитализъм и негативното му влияние над българското общество.

За 1 месец руските войски вече ще са освободили Украйна и Молдова и ще могат да се насочат към братската бъдеща социалистическа република България. (Да не забравя да звънна на другаря Путин, за да го предупредя, че сме готови)

На първи Януари обявяваме, че България напуска Европейския съюз и се присъединява към Общността на независимите държави – ОНД (вече от нас нищо няма да зависи, но всичко зависи от Русия)

Всички участници в последните 4 антибългарски и антируски правителства биват затворени, цялото им имущество се национализира, а те отиват в Белене да строят АЕЦ докато народния съд не се произнесе. След приемането на смъртните присъди всички биват екзекутирани. Ако някъде сме се объркали – ще ги реабилитираме след време и ще ги обявим за герои.

Отново сменяме имената на всички граждани на страната, които не носят български имена. Започваме с членовете на ДПС и продължаваме с всички деца, кръстени на актьори в латиноамерикански сериали. Спираме абсолютно всички латиноамерикански и турски сериали и започваме излъчване само на руски филми, както пожела другаря Путин. Заедно с това редуцираме броя на телевизионните канали до 3 държавни канала. Все пак след като бъдат взети телевизионните приемници надвишаващи 1 на семейство – няма да са необходими и толкова много канали.

Национализираме цялата частна собственост. Всеки ще има право на 1 апартамент и 1 автомобил на семейство. Всички останали се национализират. Движимото имущество се продава и с него се финансират пенсионните фондове, докато не ни потрябват тези пари за нещо друго. По този начин решаваме и проблемите свързани с паркирането в София, Пловдив, Варна и другите големи градове. Намаляването на броя на автомобилите автоматично рефлектира и върху войната по пътищата. Както казва другаря Сталин – има кола – има проблем, няма кола – няма проблем. Намаляме цената на горивата литър бензин – 50ст. Може да се купи обаче само срещу купони, които ще се раздават по надлежния ред от общините два пъти месечно.

Национализираме всички частни фирми – те са рожба на капитализъма и само развращават обществото. Всички служители ще останат на работа като заплатите им ще се променят на 250лв. Всички собственици на фирмите се изпращат да копят гориво за АЕЦ-а.

Заплатата от 250лв е абсолютно достатъчна да се купи абсолютно всичко предлагано в магазините – бял и ръжен хляб, кисело и прясно мляко “Крава”, кренвирши и сух шпек. За новогодишните празници ще се продават и банани и портокали по 1 килограм на семейство.

Това са само част от идеите ми за нов ред в страната. Ако вие подкрепяте идеята за ново тоталитарно управление, свобода, братство и равенство, за всички които се докопаме до властта – чакам ви с оръжие на брега на Черно море, където ще акустира братската руска освободителна армия и след това ще се отправим към София!!!

ПП: За съжаление или за щастие не съм живял достатъчно в “онова хубаво време”, което днес всеки втори българин желае да си върне, затова не мога да пресъздам достатъчно цветущо и с достатъчно силен патос желанието за връщане към комунизъма. Надявам се основните идеи да съм ги пресъздал… Вие можете да измислите още – нека да си напомним просто, че това не трябва да се повтаря!

Кой народ има нужда от народни будители?

Заспалият народ!

Това става ясно и от речта на Стоян Омарчевски – човекът, който предлага денят на народните будители да стане общонационален празник.

Ето и част от речта му:

“Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – … Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.”

В типичния многословен стил за реч от онова време се обяснява как всички ценности, създавани с десетилетия са изчезнали по време на войните. Много странно ми се стори, че тази реч звучи изключително съвременно днес. Днес, когато никой не се интересува от нищо освен себе си, когато личния просперитет е по-важен от националния, когато да избягаш в чужбина да миеш чинии е престижно. Днес трябва да си спомним за хората, за които беше забранено да си спомняме, по времето на комунизма. (Празникът е забранен през 1945г. и отново започва да се чества през 1992г)

Днес трябва да си спомним не само за онези хора, които по времето на възраждането са отдали живота си за отечеството, за освобождението и образоването на българите. Добре е да си спомним и за будителите, които по времето на комунизма са се опитвали да постигнат нещо в духовната сфера, но са били смачквани от репресивния държавен апарат. Трябва да си спомним и да се постараем това да не се повтаря. Нека да открием и да честваме будителите си приживе – както са се отнасяли с Вазов, а не да им определяме празници пост фактум след тяхната смърт.

Нека да следваме целта на този празник – имайки пред очи живота на народните ни будители и възрожденците да се опитаме поне малко да им подражаваме и така всички ще започнем да живеем по-добре!

Честит празник!!!

Понеже огромна част от шофьорите на моторни превозни средства не са се упражнявали по време на курсовете в паркиране на автомобила, а също така още по-голяма част не са чели закона бях помолен да разпространявам тази информация с цел – повишаване на безопасността на пътя.

Моля, всеки да сподели тази връзка на своята стена с цел образоване на некадърните водачи на мпс-та и по-точно относно употребата на аварийните светлини! При паркиране и други подобни маневри се сигнализира с мигач, а не с аварийни! Прочетете закона! …Държа да поясня, че аварийните светлини НЯМАТ същата функция като синята лампа при полицаите и НЕ означават, че може да правиш каквото си искаш!!!

В зависимост от желаната посока за извършване на паркиране – движението на автомобила се оказва с включване на мигач – ляв или десен. За автомобилите намиращи се зад вашия включения мигач и светлината за движение назад са достатъчни, за да се разбере желаното от вас действие. Включените аварийни светлини не трябва да се използват при движение на автомобила. Те трябва да оказват само аварийна ситуация или опасност. Включените аварийни светлини по време на движение могат единствено да заблудят намиращите се край вас водачи, а евентуално указване на посока на извършване на маневра е невъзможно.

ПП: Това бяха просто приятелски оплаквания, докато лично не се убедих, че повечето хора използват аварийни светлини при паркиране и замалко не бях ударен два пъти за един ден от шофьори, които си мислят, че щом са включили аварийните светлини са с предимство.