zazabg, блог, блогче, блогченце

Слизам от автобуса и все още потърквам очи. Спрели сме за почивка. Разхождам се по черния асфалт и чувам - Виж колко е красиво! Ах колко много сняг! Още полу-спящ отговарям - Какво красиво... тъкмо заспях и спираме за почивка... Къде го видя пък и ти този сняг...?  Оглеждам се и какво да видя - всичко е покрито със сняг - поне 20см е наваляло. Да ти се прииска да пребягаш до края на пътя и да се хвърлиш в снега, да скачаш, да махаш с ръце, да хвърляш сняг нагоре... Приказна картинка. Оглеждам се още веднъж - как не съм го забелязал? А? Асфалтът е черен - няма и една снежинка по него. Край автобуса са паркирали тирове, но и край тях няма сняг, нито по плочките покрай заведението... Само едната саксия е покрита с голям снежен калпак.
Качваме се на автобуса и потегляме. Минаваме отново на магистралата и аз отново се оглеждам с невярващ поглед - сякаш въобще не е валяло - пътят е черен и сух, а навсякъде наоколо в тъмнината се вижда пухкав, пресен бял снежец.
Къде сме? питам аз и сам вадя телефона си, за да си отговоря. Някъде, на някаква отбивка, край някакво заведенице с паркинг и бензиностанцийка... Някъде в Австрия ми подсказва роуминг оператора...


2 дни по късно...
Седя пред телевизора и се чудя, защо толкова много я обичам тази държава. Някакъв, от някъде (явно отговорен) обяснява, как от него нищо не зависело, времето било лошо, "зимата явно ни изненада"... при такова лошо време нищо не можело да се направи... Ама те шофьорите били виновни, не сложили зимни гуми... ТИР със зимни гуми - ДА, ДА. Следващия кадър с ТИР-ове с вериги, боксуващи по магистралата опровергава всички негови... глупости. Следващ кадър - депутати се оплакват от затворените пътища... Е щом и до тях стигна проблема - значи е сериозно.

Седя и се радвам, че пристигнах ден по-рано, защото можеше да се окаже, че съм минал 2200км из Европа, но не мога да мина 200км през България, защото времето тук е най-лошото.

Седя и слушам баща ми: "Преди 30 години, когато ми се развали камиона в Инсбрук... Нали съм ти разказвал за онзи българин, при когото останах... Та той тогава за първи път видя как се слагат вериги! "
Ах. А някъде по света в зимните курорти хората дори не ползват вериги - въздъхвам аз и сменям канала...

Последната новина, която чух преди да се кача на автобуса за Франция беше, че все по-малко млади българи желаят да емигрират. Днес отново това е на първо място в медиите - "профилът на българските емигранти се променя, все по-малко млади българи заминават да работят в чужбина". Наистина ли е така? Някой проверил ли е на автогарата заминаващите - кой и защо, за да се разбере истинската статистика? Ще ви запозная с двама души, които пътуваха с мен до края на маршрута Париж. Днес те са някъде тук или в района на френската столица и работят. Подобна е сигурно съдбата на другите около 25 души, които се прехвърлиха на автобусите за Испания и южна Франция. Надали имаше други късметлии като мен, които отиваха просто на гости, но аз вече си го бях изработил - последните 5 месеца бях на бригада в САЩ (work and travel).
Със Стоян се запознахме на автогарата в София. Говорехме си за България, за света... Чудехме се защо трябва да чакаме на студа, за да си получим билета за автобуса, защо няма тоалетни или ако има са мръсни и платени... Първото нещо, което ми направи силно впечатление беше възрастта му. Беше минал 60 години и въпреки това е решил да отиде на запад, за да работи. В съзнанието изплува образа на баща ми, който е на същата възраст, но вече уморен от работата, от пътуванията в чужбина... Стоян обаче не отиваше на гости на децата си, той отиваше да работи. Вече беше работил в Германия, а на времето е бил 15 години в съюза. (Съветския а днес работи в Европейския). Похвали се, че си е купил Опел Корса от Холандия и когато се връща в България има какво да кара. Излязъл му е евтино и харчи малко бензин - "За сам човек си е перфектна количка. Шумен е малък град - ходи се предимно пеш, но ако ти потрябва да отидеш някъде..." На въпроса какво ще работи - отговорът е ясен "нещо в строителството". Върнал се е преди няколко месеца, защото си е наранил крака, но днес отново заминава. Заминава, за да работи в строителството. Вместо пенсия, този човек избира тежкия физически труд, за да живее нормално в България или просто да преживява, спрямо стандарта на хората сред които работи.
На Калотина митничарите специално провериха Стоян и още петима българи. Преровиха им целия багаж. Причината? Имали много печати по паспортите. (вероятно това е системата - оценка на риска).
Сред проверените беше и Пламен. Той е на около 30 години. Преди десетина години е бил от първите български студенти, заминали на земеделска бригада във Великобритания. Разказа ми как българите били едни от най-работливите, само украинците можели да ни бият. Причината? Ако българите заработвали за 2 дни една родна заплата, то украинците за един ден заработвали две техни. Тук отново си спомних за лятото и се замислих - наистина ли българинът е толкова трудолюбив или просто е много беден? Вторият ден от пътуването ни си говорихме дълго за това къде е най-добре да се живее и работи. Сравнявахме работата, храната, осигуровките, цената на жилищата и т.н. в Англия, Германия, Италия, Франция, САЩ и Испания. Той вече имаше опит от първите три държави. Разказа ми, че не може да обясни на баща си, който цял живот е прекарал в различните цехове на един завод, как така тази година, надминавайки дори своите очаквания започва на трето работно място. (аз се похвалих, че за 4 години, откакто съм пълнолетен и работя съм сменил над 17 работни места, по около 4 на година) Най-трудна е срещата с българската действителност, след като се върнеш от чужбина. Как след като там съм работил за 50 евро на ден да започна работа Ловеч за 200-250лв.
Какво ще работи Пламен? Нещо в строителството. Каква е мечтата му? - да отворят пазара на работна ръка в Англия и да отиде с приятели да поработи там. В какво вярва? - че България ще се оправи, но за това ще са нужни поне още 20 години.
Ако слушате новините - не само, че хората не емигрират, но точно обратното - много емигранти се връщат в България, но предимно мениджърски кадри, с идеята да започнат собствен бизнес. Висококвалифицираните кадри все още остават в чужбина. Ако се запознаете с българските емигранти на автогарата или в автобуса - картината е коренно различна. Пламен има висше икономическо образование, завършил е в УНСС Икономика на индустрията, както казва той "точно, когато индустрията в България спря да съществува". Той има висше образование, за което е вложил средства и е отделил години от живота си, но днес предпочита да работи като строителен работник в чужбина, отколкото с висшето си икономическо образование в България. Дори и в големите градове трудно ще получи заплатата и възможностите на общия работник в Европа. Да си гурбетчия днес е начин на живот.
Българският емигрант няма пол или възраст. Образованието му е всякакво - от неграмотните цигани до висшиста Пламен.

Всеки ден из Париж чувам българска реч - в Градините на Тюлери, в Градините на Люксембург, в Лувъра, в търговските центрове Тати, Бабу, в магазините за обувки, в метрото. Ако има толкова много българи тук, кой въобще е останал в България?
Може би съобщават едно наистина вярно нещо - според статистиката все по-малко млади българи искат да емигрират. Ако го погледнем в абсолютни данни - все по-малко млади българи останаха в България, в относителни - все по-малко българи останаха, които имат възможност да емигрират.

Или както се казва - Нека последният да затвори вратата!!!