zazabg, блог, блогче, блогченце

Преди малко ме събуди VW Polo No. 41. Ако щете вярвайте, но това не е първия автомобил, който ми праща смс-и. Миналата седмица друг автомобил ми писа, докато слушах беседа на екскурзовода в Ирландия. Започвам да се чудя, кога съм дал на този автомобил телефонния си номер?

Zdrasti! Az sam VW Polo No.41. I sam 1 ot 88 Polo-ta, koito Mtel razdava vseki den. Izprati prazen SMS na 8888 I me specheli dnes! 1,2 leva/sms s DDS.

13 veche se specheli, oshte 75 Polos ostavat i te chakat! 1 Polo vseki den ot M-Tel! Izprati sega prazen SMS na 8888 i specheli dnes! (Polos явно е множественото число на Polo)

Това са 2 смс-а, които не съм изтрил.
Още след първия смс разбрах, че това е игра на Мтел, в която аз няма да участвам. Последва втори sms, трети, четвърти. Рекламата за играта се редуват със спам за мтел контакт, който успява да ме настигне дори и в Париж. Остана и да съм достатъчно луд да я използвам в роуминг.

Едно от първите неща, които ще направя, когато се върна в България е да отида до някой от офисите на фирмата и да попитам любезно - какво трябва да направя, за да спра да получавам рекламни съобщения. Ако днес мобилният ви оператор има право да ви праща рекламни съобщения, то утре може да препродаде това право на всеки. Може би просто аз съм късметлия, че получавам смс-и докато спя, докато слушам обясненията на екскурзоводите, докато съм на среща... А може би това се случва с всеки един от петте милиона потребители, които претендират да имат.

В САЩ всяка фирма се бори за да има телефонни номера и имена на възможно повече потребители. Става въпрос предимно за домашни номера. Също така обаче съществува списък, чрез който се "отписвате" и никой няма право да ви се обажда. Мобилните телефони са категоризирани като по-лични. Никой не може да ви намери номера в телефонния указател и не ви се обажда, за да си предлага услугите чрез телемаркетинг. Пощенските кутии са неприкосновени, понеже са федерална собственост и никой няма право да ви оставя съобщения в тях, освен ако не ги прати чрез държавните пощи. За спама по електронна поща по света няма нужда да се коментира - това е ежедневие, с което можем да се борим доста успешно, а вече е и криминализирано на много места по света.
През първите три дни откакто се върнах имах чувството, че са ме чакали последните 5 месеца само да се прибера. За един ден получих обаждания на домашния телефон от Икономедия, за да ми напомнят, че ми изтича абонамента и на мобилния от Уникредит Булбанк (не знам, чрез дебитната карта на коя от банките им ми имат номера), чрез която ми предлагаха да сключа застраховка за нещо си. Любезно отказах застраховката, а за абонамента се разбрахме, че е станала грешка, която ще коригирам, чрез фирмата посредник.

В случая с М-тел никой не ми се е обадил, за да мога да му откажа "любезно". А какво ще стане ако утре мобилният ви оператор реши да праща всякакви рекламни съобщения на мобилния ви телефон?


ПП: След кратко преглеждане на блогсферата установих, че има и други недоволни от безбройните смс-и
И още спам от Мтел

Последната новина, която чух преди да се кача на автобуса за Франция беше, че все по-малко млади българи желаят да емигрират. Днес отново това е на първо място в медиите - "профилът на българските емигранти се променя, все по-малко млади българи заминават да работят в чужбина". Наистина ли е така? Някой проверил ли е на автогарата заминаващите - кой и защо, за да се разбере истинската статистика? Ще ви запозная с двама души, които пътуваха с мен до края на маршрута Париж. Днес те са някъде тук или в района на френската столица и работят. Подобна е сигурно съдбата на другите около 25 души, които се прехвърлиха на автобусите за Испания и южна Франция. Надали имаше други късметлии като мен, които отиваха просто на гости, но аз вече си го бях изработил - последните 5 месеца бях на бригада в САЩ (work and travel).
Със Стоян се запознахме на автогарата в София. Говорехме си за България, за света... Чудехме се защо трябва да чакаме на студа, за да си получим билета за автобуса, защо няма тоалетни или ако има са мръсни и платени... Първото нещо, което ми направи силно впечатление беше възрастта му. Беше минал 60 години и въпреки това е решил да отиде на запад, за да работи. В съзнанието изплува образа на баща ми, който е на същата възраст, но вече уморен от работата, от пътуванията в чужбина... Стоян обаче не отиваше на гости на децата си, той отиваше да работи. Вече беше работил в Германия, а на времето е бил 15 години в съюза. (Съветския а днес работи в Европейския). Похвали се, че си е купил Опел Корса от Холандия и когато се връща в България има какво да кара. Излязъл му е евтино и харчи малко бензин - "За сам човек си е перфектна количка. Шумен е малък град - ходи се предимно пеш, но ако ти потрябва да отидеш някъде..." На въпроса какво ще работи - отговорът е ясен "нещо в строителството". Върнал се е преди няколко месеца, защото си е наранил крака, но днес отново заминава. Заминава, за да работи в строителството. Вместо пенсия, този човек избира тежкия физически труд, за да живее нормално в България или просто да преживява, спрямо стандарта на хората сред които работи.
На Калотина митничарите специално провериха Стоян и още петима българи. Преровиха им целия багаж. Причината? Имали много печати по паспортите. (вероятно това е системата - оценка на риска).
Сред проверените беше и Пламен. Той е на около 30 години. Преди десетина години е бил от първите български студенти, заминали на земеделска бригада във Великобритания. Разказа ми как българите били едни от най-работливите, само украинците можели да ни бият. Причината? Ако българите заработвали за 2 дни една родна заплата, то украинците за един ден заработвали две техни. Тук отново си спомних за лятото и се замислих - наистина ли българинът е толкова трудолюбив или просто е много беден? Вторият ден от пътуването ни си говорихме дълго за това къде е най-добре да се живее и работи. Сравнявахме работата, храната, осигуровките, цената на жилищата и т.н. в Англия, Германия, Италия, Франция, САЩ и Испания. Той вече имаше опит от първите три държави. Разказа ми, че не може да обясни на баща си, който цял живот е прекарал в различните цехове на един завод, как така тази година, надминавайки дори своите очаквания започва на трето работно място. (аз се похвалих, че за 4 години, откакто съм пълнолетен и работя съм сменил над 17 работни места, по около 4 на година) Най-трудна е срещата с българската действителност, след като се върнеш от чужбина. Как след като там съм работил за 50 евро на ден да започна работа Ловеч за 200-250лв.
Какво ще работи Пламен? Нещо в строителството. Каква е мечтата му? - да отворят пазара на работна ръка в Англия и да отиде с приятели да поработи там. В какво вярва? - че България ще се оправи, но за това ще са нужни поне още 20 години.
Ако слушате новините - не само, че хората не емигрират, но точно обратното - много емигранти се връщат в България, но предимно мениджърски кадри, с идеята да започнат собствен бизнес. Висококвалифицираните кадри все още остават в чужбина. Ако се запознаете с българските емигранти на автогарата или в автобуса - картината е коренно различна. Пламен има висше икономическо образование, завършил е в УНСС Икономика на индустрията, както казва той "точно, когато индустрията в България спря да съществува". Той има висше образование, за което е вложил средства и е отделил години от живота си, но днес предпочита да работи като строителен работник в чужбина, отколкото с висшето си икономическо образование в България. Дори и в големите градове трудно ще получи заплатата и възможностите на общия работник в Европа. Да си гурбетчия днес е начин на живот.
Българският емигрант няма пол или възраст. Образованието му е всякакво - от неграмотните цигани до висшиста Пламен.

Всеки ден из Париж чувам българска реч - в Градините на Тюлери, в Градините на Люксембург, в Лувъра, в търговските центрове Тати, Бабу, в магазините за обувки, в метрото. Ако има толкова много българи тук, кой въобще е останал в България?
Може би съобщават едно наистина вярно нещо - според статистиката все по-малко млади българи искат да емигрират. Ако го погледнем в абсолютни данни - все по-малко млади българи останаха в България, в относителни - все по-малко българи останаха, които имат възможност да емигрират.

Или както се казва - Нека последният да затвори вратата!!!

Гласове се губят не само в бюлетините без пликове, но също така и в обявените за невалидни бюлетини. Съдът тепърва ще решава, кои бюлетини са валидни и кои са невалидни. Много от комисиите са разрешили пускането на бюлетини без пликове и в последствие са ги обявили за валидни в протоколите. Тук обаче съществува друг проблем - много от валидните бюлетини са обявени за невалидни. При тази ниска избирателна активност, където значението на един глас е много високо.
Говорителят на ЦИК Александър Александров обяви, че бюлетини, при които знакът излиза "извън квадратчето" са невалидни и избирателите трябва да са много внимателни, когато ги попълват. В последствие и другите представители на ЦИК го обявиха на пресконференция.
При преброяването на бюлетините в нашата секционна комисия попаднахме на много разновидности за отбелязване: закръгляне на квадратчето, подчертаване на имената (на кандидата или партията), отбелязване в полето и т.н. но не и в квадратчето. Всички тези бюлетини бяха обявени за валидни, по една проста причина - бяхме прочели закона за разлика от ЦИК
Това е примерна бюлетина със знак извън квадратчето, но от който става ясно волеизявлението на гласоподавателя.



На тази снимка можете да видите копие от закона - това е средната страница на книжката с инструкциите, на която те се отварят обикновено, ако някой въобще я е отварял. Явно от ЦИК не са.



Според чл. 90 ал (2) т.2 гласът е действителен, когато "от съдържанието на бюлетината може да се определи еднозначно волята на избирателя"
Тук не е написано - волята на избирателя да е "в квадратчето" и да не излиза от него. Това все пак не е тото фиш, където ако навлезете в другото квадратче компютъра автоматично ще го счита за избрано.

ПП: Единственото, което остава в момента е поне на някои места съдът да обяви тези бюлетини за валидни, но само там, където се преразглеждат изборите. На всички други места заради некомпетентността на представителите на ЦИК и не добрите указания дадени на секционните избирателни комисии волята на много хора не беше отчетена и много от тях ще са демотивирани да отидат отново да гласуват.

Ако искате да убедите някого в нещо използвайте следната техника. Употребете думата, в която искате да го убедите многократно - например.
БСП печели на тези избори. Ние печелим с голяма преднина. БСП печели. БСП печели! БСП печели в Полски Тръмбеж. БСП е победител на тези избори.
Вече всеки недостатъчно интелигент слушател, ще разбере, че вие печелите изборите.


Друг пример, за да се разбере, че се печели с много, на много места, а където се губи се губи с малко.
1. Пропуснете съюза "и"
“Имаме кметове в районите Изгрев, Нови Искър С 300 гласа загубихме в Подуяне и Студентски”, допълни Овчаров.
Когато изреждате 2 неща и пропуснете съюза "и", а вместо това поставите "," и продължите с нещо друго остава впечатлението, че освен тези 2 има и трето, което може би пропускате да кажете.
2. Припознайте кандидата - ако човек издегнат от инициативен комитет или независим е подкрепен от нас - той е наш - наша победа и наша загуба (ако е с малко гласове) (в случая в Подуяне Нешка Робева е издигната от инициативен комитет)
3. Закръгляне на числата (към по-удобното) - ако в Подуяне губите с 380 гласа, закръглете ги на 300, а хората ще си помислят, че са били 290
4. По-малкото число - ако в Студентски губите само с ... малко над 300 гласа, но това е голям процент за района - над 6% то тогава споменете по-малкото число. Всеки търси сравнението с реалните - жители на града или района, а не гласоподаватели. Така намирането на 300 души изглежда по-лесно, отколкото 300 сред 3 или 4 000.
5. Ако печелите район изгрев само с 40 гласа - въобще и не си помисляйте да споменете това. Заявете твърдо - ние печелим в район изгрев. И след това затвърдете - от утре в район изгрев има кмет социалист. После остава да се молите да няма преразглеждане на изборите или ръчно броене, защото още по-стряскащата цифра е, че разликата е 0.8%. След това можете да се върнете на първия пример и да затвърдите "убедителната победа" като повторите няколко пъти "убедително", че печелите в район Изгрев.

Ако и в бизнесът важат същите закони, както и в любовта, то за да те обича някой, трябва и ти да го обичаш и освен това да му го покажеш. Явно Турция е показала, колко обича и цени своите инвеститори. А ние обичаме ли някого?

Няколко седмици откакто съм в България спрях да чета Business Week. Наблегнах на българските медии, за да наваксам пропуснатото през последните месеци. С всяка глупост, поръчков материал или тенденциозна статия се ядосвам все повече. Днес реших - няма да се ядосвам повече, ще чета вече предимно чужди медии... и много се ядосах!!!

Това е реклама от страниците на Business week - едно от най-авторитетните американски списания за икономика. Да македонците са там. Месеци наред се чудех, защо в списанията не мога да намеря нищо за България - може би не сме интересни, но и нашите мили съседи не са. Те обаче намират много добро решение.
Явно и аз съм бил излъган от управляващите, които твърдят, че много македонци си вадят български паспорти и ще дойдат да работят в България, когато настъпи криза за работна ръка. Както гледам от рекламата - може би българите първи ще си изкарат македонски паспорти!

Какво научаваме за Македония от рекламата и от приложения сайт http://www.investinmacedonia.com/, освен, че е новият икономически рай на Европа.

Няма данък печалба за 10 години напред, а след това е 10%
5% данък върху доходите за следващите 5 години, а след това 10%
Безплатни (свободни) връзки към газопровод, електричество, водоснабдяване и канализация
Връзки към международни летища, железопътни пътища и жизненоважни транспортни коридори
Лизинг на земя за 75 години с атрактивни цени
Привилегии при инвестиране, които се получават в рамките на 10 дни
и др.

Световната банка класира Македония на четвърто място като атрактивна инвестиционна дестинация. И ние сме в топ 10 - т.е. на десето място.


От всички страни, които са в топ 10 на инвеститорските цели само в България и Колумбия не е лесно откриването на фирма. С какво още ни води Македония?

Регистрация на фирма само за 4 часа (при нас и 4 дни ще е добър резултат)
Отлична инфраструктура (а имаха гражданска война)
Макроикономическа стабилност - инфлация под 2% през последните 5 години (тази инфлация напоследък я докарваме за месец)
Свободен достъп до 650 000 000 клиенти - споразумения за свободна търговия с 27 държави членки на ЕС и други 13 европейски държави.

Според интернет страницата е налична и висококвалифицирана млада работна ръка - лицата под 30 години формират 45% от населението на страната. В България такава статистика няма и е по-добре, защото положението вероятно е по-страшно, отколкото предполагаме.

Ето и някои от предимствата и описанието им:

Market Access Duty-free access to a market of over 650 million people including the EU, Eastern and South European markets and Turkey

Good Strategic Position At the crossroads of Europe with major pan-European transportation corridors intersecting the country; Corridor 10 (North-South) and Corridor 8 (East-West)

Low Costs One of the most cost competitive locations in Europe with average monthly gross salaries of approximately 370 Euro.

Low Taxes Corporate Income Tax rate moving down from 15% to 12% in 2007 and 10% in 2008; a ten year tax holiday is available in special Technological-Industrial Development Zones.

Great People A young (45% under 30), loyal, and educated workforce available (unemployment rate of 35.9%) with a strong work ethic and excellent industrial relations record.

Stable Democracy A stable political and economic climate within a multi-party parliamentary democratic system and with official EU Candidate Country status.

Good Infrastructure Excellent telecommunications system (100% digital), extensive WiFi coverage, motorway standard roads connecting main cities, plentiful supply of power, two international airports, in Skopje and Ohrid, with regular connections to several larger European transport centres.

FDI a Top Priority The Government elected in July 2006 whose top priority is the attraction of more Foreign Direct Investment (FDI) to the Republic of Macedonia.

Negotiable Financial Incentives An attractive package of support incentives can be negotiated on a case by case basis.

Responsive University System Universities willing to collaborate with incoming investors in finding ways to meet skills needs.

Excellent Linguistic Skills The major Balkan languages understood in the Republic of Macedonia with English (widely spoken), French and German being compulsory at primary and secondary level of education.

Good Living Environment Highly attractive living and working conditions with good houses, apartments, hotels and restaurants available at very competitive rates.

Колко са по-напред? Доста, но и рекламата им е по-добра. Всъщност - всичко е по-добро от нищо. Това е третата част на кампанията, която се провежда от Агенцията за чуждестранни инвестиции. Такава агенция съществува и в друга наша съседка - Турция. Това е причината и някои фирми да обичат Турция.