За народните будители
Кой народ има нужда от народни будители?
Заспалият народ!
Това става ясно и от речта на Стоян Омарчевски - човекът, който предлага денят на народните будители да стане общонационален празник.
Ето и част от речта му:
“Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – … Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.”
В типичния многословен стил за реч от онова време се обяснява как всички ценности, създавани с десетилетия са изчезнали по време на войните. Много странно ми се стори, че тази реч звучи изключително съвременно днес. Днес, когато никой не се интересува от нищо освен себе си, когато личния просперитет е по-важен от националния, когато да избягаш в чужбина да миеш чинии е престижно. Днес трябва да си спомним за хората, за които беше забранено да си спомняме, по времето на комунизма. (Празникът е забранен през 1945г. и отново започва да се чества през 1992г)
Днес трябва да си спомним не само за онези хора, които по времето на възраждането са отдали живота си за отечеството, за освобождението и образоването на българите. Добре е да си спомним и за будителите, които по времето на комунизма са се опитвали да постигнат нещо в духовната сфера, но са били смачквани от репресивния държавен апарат. Трябва да си спомним и да се постараем това да не се повтаря. Нека да открием и да честваме будителите си приживе - както са се отнасяли с Вазов, а не да им определяме празници пост фактум след тяхната смърт.
Нека да следваме целта на този празник - имайки пред очи живота на народните ни будители и възрожденците да се опитаме поне малко да им подражаваме и така всички ще започнем да живеем по-добре!
Честит празник!!!
