Зимата пак ни изненада...
Слизам от автобуса и все още потърквам очи. Спрели сме за почивка. Разхождам се по черния асфалт и чувам - Виж колко е красиво! Ах колко много сняг! Още полу-спящ отговарям - Какво красиво... тъкмо заспях и спираме за почивка... Къде го видя пък и ти този сняг...? Оглеждам се и какво да видя - всичко е покрито със сняг - поне 20см е наваляло. Да ти се прииска да пребягаш до края на пътя и да се хвърлиш в снега, да скачаш, да махаш с ръце, да хвърляш сняг нагоре... Приказна картинка. Оглеждам се още веднъж - как не съм го забелязал? А? Асфалтът е черен - няма и една снежинка по него. Край автобуса са паркирали тирове, но и край тях няма сняг, нито по плочките покрай заведението... Само едната саксия е покрита с голям снежен калпак.
Качваме се на автобуса и потегляме. Минаваме отново на магистралата и аз отново се оглеждам с невярващ поглед - сякаш въобще не е валяло - пътят е черен и сух, а навсякъде наоколо в тъмнината се вижда пухкав, пресен бял снежец.
Къде сме? питам аз и сам вадя телефона си, за да си отговоря. Някъде, на някаква отбивка, край някакво заведенице с паркинг и бензиностанцийка... Някъде в Австрия ми подсказва роуминг оператора...
2 дни по късно...
Седя пред телевизора и се чудя, защо толкова много я обичам тази държава. Някакъв, от някъде (явно отговорен) обяснява, как от него нищо не зависело, времето било лошо, "зимата явно ни изненада"... при такова лошо време нищо не можело да се направи... Ама те шофьорите били виновни, не сложили зимни гуми... ТИР със зимни гуми - ДА, ДА. Следващия кадър с ТИР-ове с вериги, боксуващи по магистралата опровергава всички негови... глупости. Следващ кадър - депутати се оплакват от затворените пътища... Е щом и до тях стигна проблема - значи е сериозно.
Седя и се радвам, че пристигнах ден по-рано, защото можеше да се окаже, че съм минал 2200км из Европа, но не мога да мина 200км през България, защото времето тук е най-лошото.
Седя и слушам баща ми: "Преди 30 години, когато ми се развали камиона в Инсбрук... Нали съм ти разказвал за онзи българин, при когото останах... Та той тогава за първи път видя как се слагат вериги! "
Ах. А някъде по света в зимните курорти хората дори не ползват вериги - въздъхвам аз и сменям канала...
Качваме се на автобуса и потегляме. Минаваме отново на магистралата и аз отново се оглеждам с невярващ поглед - сякаш въобще не е валяло - пътят е черен и сух, а навсякъде наоколо в тъмнината се вижда пухкав, пресен бял снежец.
Къде сме? питам аз и сам вадя телефона си, за да си отговоря. Някъде, на някаква отбивка, край някакво заведенице с паркинг и бензиностанцийка... Някъде в Австрия ми подсказва роуминг оператора...
2 дни по късно...
Седя пред телевизора и се чудя, защо толкова много я обичам тази държава. Някакъв, от някъде (явно отговорен) обяснява, как от него нищо не зависело, времето било лошо, "зимата явно ни изненада"... при такова лошо време нищо не можело да се направи... Ама те шофьорите били виновни, не сложили зимни гуми... ТИР със зимни гуми - ДА, ДА. Следващия кадър с ТИР-ове с вериги, боксуващи по магистралата опровергава всички негови... глупости. Следващ кадър - депутати се оплакват от затворените пътища... Е щом и до тях стигна проблема - значи е сериозно.
Седя и се радвам, че пристигнах ден по-рано, защото можеше да се окаже, че съм минал 2200км из Европа, но не мога да мина 200км през България, защото времето тук е най-лошото.
Седя и слушам баща ми: "Преди 30 години, когато ми се развали камиона в Инсбрук... Нали съм ти разказвал за онзи българин, при когото останах... Та той тогава за първи път видя как се слагат вериги! "
Ах. А някъде по света в зимните курорти хората дори не ползват вериги - въздъхвам аз и сменям канала...
